Царевец

Царевец е средновековна крепост, разположена на едноименния хълм във Велико Търново в Северна България. Царевец се намира на 206 метра надморска височина. Тя е била основна крепост на Втората българска империя и най-силната опора между 1185 и 1393 г., в която са се помещавали царските и патриархалните дворци, а освен това е популярна туристическа атракция.

Най-ранните доказателства за човешко присъствие на хълма датират от II хилядолетие пр.н.е. Той е заселен през IV в. и в края на V в. е построен византийски град на основата на който през 12 век започва строителството на българската крепост. След влашко-българското въстание и създаването на Втората българска империя със столица Велико Търново, крепостта става най-важната в България, често сравнявана с великолепие с Рим и Константинопол. През 1393 г. крепостта е обсадена от османските сили три месеца, преди окончателно да бъде завладяна и опожарена на 17 юли, което бележи падането на Българската империя.

Има три входа. Главният вход е разположен в най-източната страна на хълма. Комплексът на замъка е разположен в центъра, заобиколен от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа - север и юг. Състои се от тронна зала, замкова църква и царската камара. Възстановяването на крепостта Царевец започва през 1930 г. и е завършено през 1981 г. в чест на 1300 годишнината от създаването на българската държава. Там живеели царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен втори.

Цялата крепост е опасана от дебели стени, достигащи до 3,6 метра (12 фута) и е обслужвана от три порти. Главната порта се намира в най-западната част на хълма, на тесен скален масив и има подвижен мост. Втората порта е на 180 метра (590 фута) от първата, а третата, която съществува до 1889 г., е на 450 метра (1480 фута) по-нататък.

Дворецът е на централната и равнинна част на хълма, представляващ затворен комплекс, обграден от укрепена стена, две кули и два входа, главна от север и един от юг. Той включва тронна зала, дворцова църква и кралска жилищна част и обхваща 4 872 квадратни метра (52,440 кв. Фута).

На върха на хълма е патриархатът, комплекс с площ от около 3000 квадратни метра (32 000 кв. Фута). Патриаршеската катедрала на Светото Възнесение Божие, визстанмовена е на основата на раннохристиянска, реконструирана през 1981 г. и рисувана през 1985 г. Стенописите вътре, рисувани в поразителен модернистичен стил, а не в стила на традиционните православни стенописи. конвенционални християнски поданици, както и славни и трагични моменти от Втората българска империя.

Балдуиновата кула, модерна реконструкция на средновековна кула, моделирана след кулата в Червен и построена през 1930 г., е в югоизточната част на крепостта. Той е на мястото на първоначалната средновековна кула, където латинският император Балдуин I от Константинопол намерил смъртта си като пленник на Цар Калоян.

През Средновековието жилищни сгради, занаятчийски работилници и множество църкви и манастири са били разположени по склоновете на хълма Царевец. Археолозите са открили 400 жилищни сгради, обособени в квартали, над 22 църкви и 4 манастира.

Хълмът Царевец е и местоположението на Скалата за екзекуции, излязла над река Янтра, от която предателите са изтласкани до смърт и телата им са паднали в реката. Там патриарх Йоаким е екзекутиран от цар Теодор Светослав през 1300 година.