ХРИСТО БОТЕВ

Христо Ботьов Петков известен като Христо Ботев е български национален герой, революционер, поет и публицист.


Роден е на 6 януари 1848 година в Калофер. Баща му бил учител и искал да му даде добро образование. Ботев учил в Карлово и Калофер, а през 1863 година заминал да учи в Одеса. Но само след година бил изключен, заради свободолюбивите си идеи.


Той като много негови съвременници загърбил науката, за да се отдаде на една по-възвишена мисия – родното благо.


Натрупаните му знания обаче се преоткриват в творчеството му. След кратко завръщане в България Ботев решил да избере съдбата на румънски емигрант. От това време е и бележитото му произведение „На прощаване“. През същата година се запознал и с Апостола на свободата – Васил Левски, с когото заедно преживяли много лишения. Христо Ботев работил в печатница, правил преводи, участвал в театрални представления, сътрудничил в издаването на вестници, а през 1871 година публикувал първия брой на редактирания от него вестник „Дума на българските емигранти”.


Следващите две години прекарал в затвора, след като е уличен в революционна и бунтовна дейност. След като бил освободен се включил в Българския революционен комитет (БРЦК), пленен от идеите за национално обединение на Любен Каравелов. Продължил издателската си дейност с вестниците „Знаме“ и „Нова България“.


След смъртта на Васил Левски, между Ботев и Каравелов се появили разногласия и пътищата им се разделили. През 1876 година избухнало Априлското въстание. Решен да помогне, Ботев сам организирал чета. Качили се на австрийския кораб „Радецки“ от Гюргево преоблечени като градинари и успели да слязат в Козлодуй. Отправили се към Балкана, но малцина ги последвали. Водили се тежки сражения в подножието на Врачанския балкан. На 2 юни 1876 година Христо Ботев бил пронизан от куршум. Останалите четници също загинали.


Поет, публицист, журналист, преводач, литературен критик, революционер и мислител, Христо Ботев се превърнал в икона за българите, в национален символ. Автор само на 20 стихотворения, поезията му е образец на българската възрожденска литература, наред с творбите на Вазов и Каравелов.