ИВАН ВАЗОВ

Роден е в Сопот на 27.06.1850 година. Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което се почитат традициите и обичаите. Вазов започнал обучението си в родния град. Продължил в Калофер при бащата на Христо Ботев, където по—късно станал и негов помощник. Там намира богата библиотека от книги на френски и руски език, които изиграват голяма роля за литературното му развитие. Продължил обучението си в Пловдивската гимназия, където учи гръцки, турски и френски.

През 1868 година баща му го извикал в Сопот, за да поеме търговията, но Вазов не проявявал интерес към тази професия и изписвал тефтерите на баща си със стихове. Това не му се харесало и изпратил сина си в Румъния при своя чичо да се научи на търговия. Въпреки всички опити, Иван Вазов останал верен на себе си. Започнал да учи румънски и продължил да пише стихове, които се публикували в списания и вестници. Срещите му с Ботев и българите там оказали въздействие върху младия поет, у когото се пробудили патриотични чувства.

След време се завърнал в България. Работил като учител и преводач, включвал се в различни родолюбиви начинания - преди и след Освобождението. За кратко бил министър на народното просвещение. Но основното му призвание - писателството - дало облика на живота му.

Писал литературна критика, мемоари, стихове за деца, повести, пътеписи. Автор е на първия български роман „ Под игото“. Текстовете му могат да се четат като поезия и като история на българите. Живял и творил през три епохи и няколко войни, Дядо Вазов оставя вечна следа във времето като увековечава образите на героите в неговите творби.

Умира през 1921-ва на 71 години сред всенародна почит и признание.