БЪЛГАРСКИ КОЛЕДНИ ТРАДИЦИИ
Рождественски пост
Всичко започва с Рождественския (Коледния или Филиповия) пост. Много преди да се съберем на трапезата за Бъдни вечер, християните се подготвят за момента на раждането на Исус чрез пост, който има преди всичко духовно значение. Подготовката за Рождество Христово, моментът на “зануляване” включва преди всичко пречистване на собствените им мисли от агресията, завистта и други разрушителни чувства, които са в природата на човека. Пречистващата духовна сила на поста е позната от древността и съществува във всички големи религии от юдаизма до бахайството. В православието Коледният пост започва на 15 ноември и приключва на 24 декември с Бъдни вечер. През повечето дни на коледния пост се разрешава риба (без първата и последната седмица и сряда и петък в останалите), по-строгите дни не са много и тогава се ядат само храни с растителен произход и олио.
Никулден
Славата на светеца и обичта към него е толкова голяма, че Никулден се празнува не само от именниците, а от всички. Това е един от най-големите православни празници. В народите митове, когато Бог поделил света, на св. Никола се паднали моретата, реките и езерата, както и целият подводен свят. На този ден (6 декември) постът разрешава риба и според народната традиция се яде риба с люспи (пълнен шаран) и се украсяват коледните елхи.
На 20 декември се празнува Игнажден и от тогава до Нова година хората ограничават покъщната работа до подготовката за празниците. Характерен за празника е обичаят “Полазване”. Полазник е човекът, който пръв влиза в къщата. Ако той е добър, с добри мисли, добро здраве, щедра ръка и късмет, очаква се да ги предаде и на дома, в който влиза. Полазникът се чака с радост и се посреща като скъп гост. Ако първият гост е мъж или момче, през годината ще има повече петлета, телета, мъжки животни. Ако е жена или девойка, животните ще са женски. Особено се радвали българите, когато млада, здрава, красива и бременна жена, сама или с малките си деца, прекрачи прага на дома.
Бъдни вечер
На 24 Декември отбелязваме Бъдни вечер. В някои райони на страната празника се нарича още Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич или Наядка.
Това е последният ден на постите, навечерието на Рождество Христово.
Празничната вечеря започва със запалване на свещ, най-възрастния казва молитва, а след това прекадява с тамян трапезата и цялата къща. На масата трябва да има нечетен брой ястия - 7, 9 или 11, като боб, сарми, чушки, ошав, обредния неквасен хляб и очакваната с вълнение паричка.
Малко позабравен обичай е питката да се меси с “мълчана вода”, донесена от млада мома в бял котел. Брашното за хляба се пресява три пъти, а след това се украсява с фигурки от тесто на житни класове, слънце, птици или домашни животни, за да е плодородна новата година. А моми, които им предстои сватба, не месят, за да не изнесат плодородието от къщата. Първите парченца от содената питка се оставят за Господ Иисус Христос и за Света Богородица. Най-възрастният в семейството завърта питката и раздава на всеки парченце от нея. След вечеря масата не се раздига. Оставя се до сутринта като символ на очаквания гост.
Друг интересен обичай е слагането на по един орех в четирите ъгъла на стаята. Това се прави, за да се осветят четирите посоки на света.
За да види какъв ще е късмета му през годината, всеки от семейството счупва по един орех. Колкото по-голяма и хубав е ядката му, толкова ще е хубава и годината за неговия притежател.
Обичайно трапезата е грижа на жените, но мъжете също имат определени роли при подготовката за празника. Така например избирането и подготовката на бъдника е именно задача на стопанина. Той трябва да го донесе на рамо, за да не докосва земята, да го подготви и след това да го запали. Традицията повелява бъдникът да е от дъбово или крушово дърво. да бъде голямо и дебело. Слага се в огнището и гори цяла нощ, а светлината му символизира раждането на Христос. Най-възрастният във фамилията гадае по него за следващата година. Ако огънят е буен и пръска много искри, идната година ще бъде плодородна и богата.
На сутринта огънят трябва да се загаси с вино. Ако има неизгорели части, те могат да се използват за направа на кръстчета или да се вградят в ралото – това е символ на плодородието и селския труд. В миналото пепелта от огъня на Коледа се е пазела през всичките дни до Йордановден. Целта е била след това да се събира и да се използва за всякакви магически ритуали. Буквално всякакви – хората са вярвали, че служи за лек на различни болести или спомага за берекет, когато се зарови около плодно дръвче. С плодородието е свързан и още един причудлив обичай – когато човек стане от трапезата е трябвало да ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата.
Коледуване
След вечеря е ред на коледарите. Те излизат навън и пеят коледни песни и така съобщават за раждането на Божия син.
Коледуването е традиция, която започва от вечерта на Бъдни вечер и продължава до сутринта на Коледа. Според вярванията тогава излизат редица свръхестествени същества като караконджули, вампири, таласъми. Останало от древните езически традиции е вярването, че коледарите имат силата да изгонят всички зли духове и именно затова те преминават през тъмната част на денонощието от къща на къща.
Подготовката на коледарските дружини започва още от Игнажден, когато разучават коледни песни и избират своя водач - станеник. Той трябва да е по-възрастен от всички момци и да е женен.
Традиционното облекло на коледарите включва дебели и топли ямурлуци – специални дрехи ушити ръчно от вълна и козина. Целта им е да пазят от студ и дъжд. Коледарите носят със себе си специална тояга, на която хората закачат своите дарове т.нар. „колаче“ (геврече). Това е вид тестено изделие, което се прави от брашно, като се оформя в кръг с дупка по средата.
Песните им наричат за здраве и берекет, а стопаните ги посрещат и ги даряват. Има различни песни, които се изпълняват при коледуване, но всички те са посветени на наричането за здраве и берекет през новата година.